Преди няколко десетилетия цифровизирането на информация обещаваше да направи няколко неща значително по-лесни. Най-съществени ми се струват:

• откриването на информация
• споделянето на информация
• достъпът до информация

Има една съществена асиметрия между трите. Откриването и споделянето са еднократни действия. Откриването може да изисква относително дълъг период на търсене, но в крайна сметка приключва с намиране. Веднъж открита информацията теоретично не може да бъде „разоткрита“. За споделянето е валидна същата необратимост. При достъпът обаче нещата стоят по-различно.

Имането на достъп по определение е нещо продължително. Достъп може да бъде отнет.

Изкуството също е информация, без това да е принизяване на изкуството до информация. Информацията е технически детайл на начина, по който изкуството бива споделяно¹.

Това автоматично води до същите обещания и за изкуство. Значителна част от интернет икономиката се основава на различни форми на изкуство. Същата тази част от интернет икономиката логично идва със същите обещания относно изкуството.

Условен достъп

Преобладаващия начин, по който достъпваме информация е условен. Стрийминг услугите предоставят абонаменти за достъп, който може да бъде относително едностранно отнет при нарушаване на правилата им ² или дори при решение на доставчика на свързаност³ да блокира достъпа до платформата за всички. Технически погледнато нито една от двете ситуации не е отнемане на собственост, тъй като никой никому нищо не е продал. Отнет е достъп до информация, което е различно.

Същото естествено важи за всичко друго, което се разпространява в цифров формат. Повечето нова литература, която се издава в електронен формат почти винаги е със сериозни ограничения и често пъти по начин, който позволява загубата на „закупените“ книги при еднолично решение от издателя.

Истинското притежаване на изкуство все още е възможно. Дори е възможно по легален начин⁴. За съжаление това изисква полагане на усилия и харчене на пари, за разлика от евтините и лесни за ползване стрийминг алтернативи. Поне за музика все още съществуват напълно легални варианти за притежаване на дигитални копия. Ситуацията е малко по-мъглява с книгите, но поне от морална гледна точка струва ми се напълно разумна.