Притежаването на музика е хубаво нещо. Преди няколко десетилетия това изречение би звучало като „хубаво е да се диша въздух“. Каква друга опция има? Но притежаването на неща сериозно излиза от мода от доста време.

Сега се стриймва. Което е чудесно, защото дава достъп до всичко едновременно и ужасно, защото дава достъп до всичко едновременно.

Музика все още се продава, макар и вече да се откриват изпълнители, които пускат само къси бройки физически копия и не продават дигитални такива, разчитайки изцяло на стрийминг услуги. За сега това е по-скоро изключението, но не е разумно да си мислим, че това ще е така завинаги ако хората продължават предимно да слушат музика през стрийминг услуги.

Слушането на музика основно от стрийминг услуги дава ясни сигнали на изпълнителите и най-вече на издателите им, че това е пазара, в който трябва да инвестират. Икономическия стимул за издаване на музика¹ гарантира че всичко ново, което се издава сега трябва да е достъпно през стрийминг услугите.

Физическите копия не искат да умрат

И все пак физическите копия на музика не си отиват. В последните години продажбите на физически копия на музика се увеличват, още по-„парадоксално“ продажбите на плочи изглежда са на път да изпреварят продажбите на дискове.² Така че поне за сега изглежда, че няма опасност да загубим физическите носители на музика и да се окажем в ситуация, в която можем да ползваме само стрийминг услуги.

Физическите носители са супер яки³. Физическите обаче са физически, което им придава всички недостатъци на физическите неща. Времето съсипва физическите неща. Физическите неща могат да бъдат относително тривиално съсипани. Физическите неща изискват физическа близост до тях, за да бъдат ползвани. Физическите неща все някога ще отидат на сметище и производството им е довело до мръсотия.

Притежаването на дигитална музика

Много от изпълнителите продаващи физически копия продават и дигитални копия под някаква форма. Явно това все още е практика. Очевидно bandcamp продължава да съществува и много изпълнители продължават да продават музика там. Дори най-мейнстрийм артистите, за които може да се сетите продават дигитални копия на албумите си.

Значи може да се сдобиете с дигитални копия, които са по-екологични от физическите и наистина притежавате за разлика от ползването на стрийминг услуги. Но как се слушат?

Не познавам много хора, които да имат колекции от дигитална музика, така че нямам изградена идея как хората консумират дигиталните копия, които притежават. За съжаление притежаването на дигитална музика често води у хората до асоциацията за winamp⁴. Подхода с „компютъра за музика“ и копиране на mp3-ки на телефона изобщо не е единствената опция.

Средното положение

Има немалко варианти за адекватни домашно реализирани решения. Първото, което ми попадна и имах късмета директно да съм доволен от него беше navidrome. Най-логично ми се струва такъв софтуер да се ползва вкъщи, харесва ми идеята за минимално местене насам-натам на „чужда интелектуална собственост“, пък била тя и съвсем легално придобита.

Крайния резултат е относително прост и доста приятен за ползване.

• navidrome в docker
• като съществен е втория закачен volume, което е директорията на истинската машина, където се намира музиката
• придобитата музика се rsync-ва до тази папка
• на компютър слушам музика през web интерфейса
• на телефон ползвам subtracks

Пиратстване?

Пиратството е тъпо решение⁵. Почти всичко може да бъде слушано безплатно лесно и съвсем легално. И това е чудесно, има логика човек да иска да чуе нещо преди да реши дали иска да даде пари за него.

Пиратстването едновременно ощетява изпълнителите⁶ и създава грешни сигнали за това къде има публика за определени изпълнители. Колкото и да се опитвам да го рационализирам по някакъв начин идеята е проста… пиратството тъпо (вж. ⁵).