Интернет е чудесен. И също така е ужасен. Историята от последните няколко века добре илюстрира неумението на хората да се справят здравословно декватно в ситуации с огромно изобилие на каквото и да било. Знаем какво е „достатъчно“, но знаенето е, уви, различно от практикуването на умереност.

Достъпа до интернет е достъп до всичко навсякъде през цялото време. Ядем геврека с всичко вече няколко десетилетия. За никого не е новина, че резултатите от това не са само положителни, даже може би са преобладаващо отрицателни. И все пак не се забелязва съществено старание у хората да се предпазват от това. Дори с всичките модерни приказки за допаминови детоксикации, осъзнатост и прочее, безкрайното консумиране на „фийдове“ не изглежда като да намалява.

Хората кимат одобрително на подобни приказки, представяйки си юноши с празен поглед прекарващи часове приковани пред тикток или инстаграм¹. Но това е само популярната част от проблема, за която се говори. Да сме недоволни от упадъчното младо поколение все пак е изконно човешко право.

Вкопаването в wikipedia с часове, гледането на образователни видеа² в youtube, внимателното проследяване на безкрайната нишка от „подобни“ изпълнители в избраната стрийминг платформа. Всичките са уж по-добър начин за губене на време от тия глупости, с които децата си пропиляват живота. Само че не съм сигурен.

Ако количеството факти, които приемаш надхвърля значително капацитета ти да ги помниш и използваш за нещо каква е разликата в резултата от двучасовото умствено загниване в тикток? След като си изслушал 10 нови албума и не можеш да се сетиш за име на песен, част от текст или мелодия от никой от тях, а даже и повечето имена на изпълнителите, защо това е по-добре от половин ден загубен в гледане на почти еднакви рийлсове в инстаграм?

Преживяванията в интернет, подобно на преживяванията извън него, рядко имат смисъл ако не оставят нещо. Правенето на нищо е за предпочитане пред правенето на безсмислено нещо.